Постинг
05.09.2017 12:35 -
3 години по-късно или какво ме вълнува сега
Както случайно си върших домашните задължения ми се прииска да си направя кратка почивка и да седна на лаптопа, за да видя на какво да поиграя. И ето, че се сетих за този блог, който бях започнала и така бързо зарязах и то преди цели 3 години. Мисля, че 3 години стигат и сега мога да пиша за всичко, което желая и да намирам време за това. Това, за което искам да пиша в момента е моята настояща представа за всичко, което ме заобикаля, а именно агресията, която е плъзнала не само на българска територия, ами се разпростира из цялото земно кълбо. За своите 28 години житейски опит достигнах до заключението, че малцина оценяват живота на друго човешко същество, не го приемат за нещо сакрално и свещено, над което никой не бива да посяга. Уви, вече абсолютно всички новини, вестници, дори във фейсбук излизат статии и публикации за зверски посегателства над човешки животи, а също така и над животни. На мен цялата тази агресия, цялото това незачитане на човешкия живот ми идват в повече. Спрях да гледам новини, не чета вестници, съвсем скоро ще спра и използването на фейсбук, защото започва доста да излиза извън първоначалната си идея и съдържанието във фейсбук се изродява с всеки изминал ден. Всичките тези случки в ежедневието на света ни натоварват психически или поне аз така го чувствам. Официално ме е страх от представителите на човешката раса, защото са непредсказуеми и могат да наранят друго същество без да им мигне окото. Това е една от причините, за да реша, че искам да работя на круизен кораб, а именно, че това е само един малък плаващ град, който разполага с ограничен брой хора на борда. Хората там искат да си изкарат добре и да са щастливи, та това е моето място. А сега след като си почесах пръстите вече мога да се завърна към домашните задължения.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0